Сию е китайски художник и създател на комичен сериал, наречен Tiny Eyes Comics. В поредицата тя изследва разликите между западните и китайските култури чрез детайли от ежедневието и нейните проницателни комикси вече събраха над 25 000 последователи в Instagram.
Художникът е роден в Пекин, но прекарва повече от 10 години в пътуване и обучение в западните страни и илюстрира разликите между двете култури преди . „През изминалата година освен културните различия осъзнах и културните връзки и универсални ценности, които всички ние споделяме като хора в различните култури“, казва Сию.
Вижте комиксите в галерията по-долу!
Повече информация: Instagram | Facebook | h / t: Отегчена панда
Прочетете още# 1
Отидох в хубав ресторант с родителите си в Лион. Те наистина бяха любопитни да опитат нещо местно, но не разбраха нещо от менюто. „Защо нямат снимки?“ Те попитаха. В Китай в много менюта има снимки, които илюстрират ястията, така че дори да не разбирате китайски, пак можете да поръчате, като посочите снимката, която ви огладнява.
# 2
За какво говорите, когато казвате, че нещо е голямо или малко? „Голяма къща“ във Великобритания може да не означава същото като в САЩ; „Не са много хората“ в Китай може да не означава същото като в Норвегия; „Твърде студено“ във Франция може да не означава същото като в Русия.
Това е референтната точка, за която говорите.
# 3
Наскоро разбрах, че съм склонен да променя размера на порциите на различните ястия, докато пътувам от една държава в друга. Всичко това са лични навици и все още не знам кой е най-добрият начин за здравето ми. Във Франция закуската обикновено е малка и сладка. Кроасан с кафе ще свърши работа. Познавам много хора, които пропускат закуската. За обяд вземете сандвич или салата, той е по-богат, но все пак доста лек. Ям най-много на вечеря, защото времето за вечеря е късно във Франция и често чувствам, че не съм се наситил от предишните ястия.
В Китай съществува убеждението, че човек трябва да „яде добре за закуска, да яде много за обяд и да яде леко за вечеря“. (早 吃好 ， 午 吃饱 ， 晚 吃 少）) Има много възможности за закуска и се смята, че това е най-важното хранене за деня. Обядът е времето, когато мога да ям, колкото желая, и семейството ми обичат да имат лека вечеря, която се предполага, че е полезна за храносмилането.
В САЩ, когато готвя за себе си, все още мога да следвам обичайните си режими, както в Китай, но ако изляза да ям или да поръчам неща, в крайна сметка ям твърде много за всяко хранене. Предполагам, че това е свързано основно с огромния размер на сервиране и не обичам да пилея храна.
# 4
Яденето на китайска юфка, докато гледам Netflix след работа, се превърна в една от моите процедури в Париж. Чувствам се късметлия, че живея в този свят, където културите вече не са ограничени до своята физическа земя. Ако живеете в голям град, шансовете са, че можете също да изберете парчета на живо от различни култури: ядене на суши, гледане на френски филм, слушане на африканска група, използване на продукт, произведен в Германия, или излизане с някой от противоположната страна на света. Все повече и повече от нас вече не живеят в единствена култура, вместо това животът ни започва да се преплита един в друг, създавайки по-богата текстура.
# 5
Когато учих в САЩ, открих понятието „конструктивна критика“, което означава да останете позитивни, като първо кажете какво харесвате в нещо, а след това как е възможно да бъде подобрено. По този начин всички са щастливи и нещата могат да се променят.
Френските обикновено имат по-директен и „по-суров“ подход. Те се чувстват комфортно при конфронтация и се очаква дебат. Често чувам хора (между приятели, семейство, колеги и т.н.) да не се съгласяват силно помежду си. За разлика от американеца „Да, и ...“, французите са склонни да казват „Не, защото ...“. В началото може да е страшно за някой, който не е от културата, но щом разберете, че се основава на доверие и уважение, ще ви е удобно да участвате.
Китайците обикновено избягват конфронтация, тъй като връзките (гуанси) са толкова важни, че се страхуваме, че несъгласието ще направи другия човек нещастен и ще навреди на връзката. Вместо това използваме мълчание или съмнение, за да покажем несъгласие. Понякога дори хората казват, че са съгласни, не е задължително да го имат предвид. Това може да е просто начин да се запази хармонията.
# 6
„Все още или газирана вода?“ Във френски ресторант сервитьорът / сервитьорката винаги задава този въпрос преди хранене. В САЩ обикновено по подразбиране се използва вода с лед. Винаги се чудех как хората могат да оцелеят с ледена вода през зимата, тъй като навън вече е толкова студено. В Китай хората пият много гореща вода, което е странно за много некитайци. От една страна, чешмяната вода не може да се пие, а от друга - хората имат навика да пият топла вода и вярват, че това е полезно за здравето. (Казаха ми, че пиенето на ледена вода ще доведе до проблеми със стомаха.)
# 7
Баба беше диагностицирана с болестта на Алцхаймер. Постепенно губи паметта си, потапяйки се в собствения си свят. Вчера отидох да я видя. Тя не ме разпозна, затова казах името си многократно в отчаяние. Тогава изведнъж тя разбра нещо. 'Харесваш ми', каза тя. Никога досега не ми е казвала подобно нещо. Баба винаги е била много сдържана да изразява емоциите си, въпреки че обича дълбоко всичките си деца и внуци. Болестта е променила личността ѝ. Сякаш най-накрая можеше да се изразява свободно като дете. Може би всъщност не ме е разпознала, но поне ме харесва и това е достатъчно. Бих се радвал да й бъда приятел и се надявам приятелството ни да продължи вечно.
# 8
Ако някога сте научили чужд език, бихте преживели етапа на невъзможност да разберете напълно другите или да изразите себе си, като 3-годишно дете в разочарование. Забелязвам, че когато хората превключват между родния си език и чужд език, който не владеят, изглежда, че и личността им се променя. Когато не владеете добре езика, изглеждате по-малко компетентни и когато говорите на родния си език, увереността се проявява.
Хората са склонни да свързват вашата личност и начина, по който говорите. Звуча доста „тъпо“, когато говоря френски, защото не знам всички нюанси и конотация на думите. В резултат на това не мога да избера правилната дума в правилния контекст. За имигрантите езикът е много важна част от интеграцията от гледна точка на достъп до информация, комуникация и себеизразяване. В известен смисъл езикът е социална сила.
# 9
Мама обича да яде рибни опашки, малко е странна. Отне ми години, за да осъзная трика на майка ми, за да ме накара да ям най-добрата част от рибата. Иска ми се да можех да съм по-малко невинен и да я разбрах по-рано, тогава бих могъл да играя трикове, за да се грижа и за нея.
Ако направим списък с неща, които са универсални в различните култури, любовта на майката определено е на върха на този списък.
# 10
Отказ от отговорност: Това, което виждате тук, е измислено и съществува само в главата ми. Моля, обърнете се към реални карти за целите на пътуването.
Израснал в Пекин, свикнах с улици, които се оформят като ортогонална мрежа в съответствие с четирите посоки. Всъщност много пекинци използват Север, Юг, Изток и Запад, за да опишат посоките. В Париж улиците не са успоредни и това изглежда по-скоро като радиална мрежа от триъгълници. От време на време се изгубвам, но тук и там има някои общи справки. Последния път, когато бях във Венеция, нямаше да мога да стигна никъде без моята карта на Google (дори картата на Google беше объркана в някои области). Беше като заплетени конци без следа.
Какъв е вашият град?
# единадесет
Ние се позоваваме на едно и също нещо с различни думи. Описваме едно и също събитие с различни думи. Използваме думи, за да изследваме света, който в същото време е ограничен от точно тези думи. Това ограничение се нарича още „перспектива“?
# 12
Английската дума „ouch“ обикновено се използва като израз на физическата болка (вижте епизода за употреба), въпреки че в Китай обикновено бих казал „哎哟“ （ai-yoh). Във Франция еквивалентът е „Aïe“. Това ме заинтересува и докато търсех други изрази, се натъкнах на статия от The Guardian - „Използва ли се ouch в световен мащаб?“. Е, отговорът е отрицателен и хората, интервюирани в статията, са споделили няколко забавни примера от техните култури, илюстрирани тук. Въпреки че изразите се различават един от друг, едно общо нещо е, че всички те започват с гласна и са доста кратки за произнасяне. Предполагам, че всички се връщаме към нашия първичен инстинкт, когато се нараним.
# 13
Ако поискате от критик на храните да оцени готвенето на майка ми, тя вероятно няма да получи много звезди. Всъщност нейното готвене вероятно е твърде просто и менюто й не се е променило през годините. Въпреки това, ако питате мен, ще й дам всички звезди, които имам. Това е напълно субективно. Готвенето й е вкусът на моето детство, топъл и познат. Това е нещо, което остава същото срещу промяната на времето, силна връзка, която имам с миналото си, докато изследвам и поглъщам други култури в моята идентичност, и солидна скала, която винаги мога да сграбча и да отпочина в течащата река на живота.
# 14
Веднъж моят приятел ми каза, че китайският й звучи като мелодия, защото има много тонове. Има и звуци, които не съществуват на други езици, което затруднява произношението. Вземете себе си за пример, много англоговорящи хора произнасят името ми „Siyu“ като „see you“, а често срещаната шега ще бъде като „Seeyou, see you!“
# петнайсет
Срещнах момиче онзи ден, чийто баща е посланик. Никога не е спирала да пътува, откакто се е родила и владее няколко езика. Тя каза, че всеки път, когато хората питат откъде е, тя трябва да разкаже история, защото не може да я обобщи с една дума. Срещал съм също хора, които имат множество родове, които имат подобни ситуации. Срещата на културите създаде множество идентичности, които са по-големи от определението за една нация или една раса, но въпросите, които задаваме, остават единични. Може би един ден бихме могли просто да попитаме „Кой си ти?“ вместо „Откъде си?“
# 16
Баба ми се срещна с дядо ми в деня на брака им, което за моето поколение е невъзможно да си представи, тъй като сме свикнали с идеята за романтична любов. Тя прекара целия живот с дядо ми до края, когато той наистина беше болен и трябва постоянно да се грижи за него. Тя знаеше всички подробности за неговите навици, харесвания и недостатъци. Разбира се, има най-различни проблеми, които бихте могли да посочите при този тип сляп брак, но силата и смелостта да приемете и опознаете друг човек и да възприемете всички промени с времето са възхитителни.
В днешно време имаме късмета да имаме цялата свобода да избираме. Много хора са нетърпеливи да потърсят „човека“, който ще разбере душите им от началото до края, без да се налага да „работят по него“. Има по-малко толерантност към недостатъците и проблемите, които могат да се развият с времето, и по-малко търпение да се справяте с тях - винаги можете просто да намерите друг човек.
# 17
Толкова просто търсене изисква толкова сложен процес. Китайският ми паспорт не ми дава голяма гъвкавост при пътуването и всеки път, когато кандидатствам за виза, изваждам всичките ми негативни енергии. Писмото за намерение, доказателството за самоличността ми, доказателството за финансово и семейно положение, доказателство за връщане навреме. Всичко трябва да се докаже - няма доверие. Това е процес, който засилва разделянето, отколкото връзката. Офицерите са студени и безразлични, но знам, че това е просто тяхната работа и системата е тази, която ни поставя в тези ситуации. В ерата на глобализацията станахме ли „гражданите на света“ или сме поставили още повече бариери?
преобразяване на мъж преди и след
# 18
Срещнах много китайски имигранти от второ поколение, които не могат да говорят китайски или които могат да говорят само, но не могат да четат или пишат китайски. Някои от тях избират да го направят, защото се идентифицират повече с настоящата си държава, докато други съжаляват, че не са научили достатъчно, когато са били малки. За тях загубата на език е и загуба на част от тяхната идентичност и култура.
От друга страна, за китайския, английският е важен в процеса на модернизация: Разбирането на английския ви позволява да получите повече информация, да разберете глобалната картина, да можете да чуете гласа си в международен план. Обикновено се разглежда като „полезен инструмент“. Любопитно ми е да знам, че в държава като Сингапур, където има четири официални езика, как тези различни езици съжителстват и как хората се чувстват при използването им в различен контекст.
# 19
Специален епизод за тези от вас, които празнуват Коледа.
# двадесет
Стилът е личен, разбира се, но е забавно да се види как някои модни тенденции се променят с времето. Пекин обикновено е много по-студен през зимата в сравнение с Париж. Пухените палта започват да набират популярност през 80-те години и хората обикновено носят слой дълги панталони в панталона си, за да ги предпазят от студа. В днешно време много млади китайки възприемат пуховете като „старомодни“ и предпочитат вместо да се обличат в „европейски стил“. И все пак тук в Париж започнах да виждам повече хора, облечени в палта през зимата, c’est la mode.
#двадесет и едно
Ако яйцата от века и пилешките крачета са кошмарите за много западняци, то за мен суровите неща са абсолютният ужас. В моя личен речник на кухнята думата „суров“ се свързва с бактерии, лошо храносмилане и варвари (човек е измислил огън, за да приготви страхотна храна, нали?). Все още си спомням ужаса, който имах първия път, когато ядох пържола в САЩ. Американският ми приятел трябваше да ме убеди, че е безопасно и вкусно да се яде не напълно сготвено говеждо.
мазнини по лицето преди и след загуба на тегло
С глобализацията ресторантите за пържоли и суши вече не са екзотика в Китай. И все пак традиционно, освен няколко мариновани специалитета, китайските ястия обикновено се приготвят добре, независимо дали става въпрос за червено месо, риба или зеленчуци. Думата „салата“ на китайски е директен превод на звука на английската дума, защото това е нова концепция. Живял дълги години в чужбина, все още намирам чистата зелена салата за малко „безвкусна“. (въпреки че обичам Salade Niçoise, където има много смесени съставки) „Защо китайците обичат да ядат„ гореща салата “?“ Разсмя ме, когато приятел от Румъния ми зададе този въпрос. Никога не бях мислил за това от другата страна!
# 22
Не сменям гражданството, но знам, че има много хора, които са го направили или се готвят да го направят. Тъй като все повече имигранти се отдалечават от родното си място, търсейки нов дом, в който да се установят, правителствата също вдигнаха летвата за гражданство, като включиха тестове за гражданство като едно от основните изисквания. Обикновено съдържа въпроси за факти и исторически събития, които понякога дори хората, родени в страната, биха се опитали да знаят. Колко изменения има Конституцията? Кога е създадена 5-та република? Катрин Хауърд беше ли шестата съпруга на Хенри VIII?
Макар да е разбираемо, че тестът трябва да наблегне на езика, историята и политиката на дадена държава, но самото познаване на тези факти и цифри не създава емоционални връзки с историята или чувство за принадлежност между амбициозния гражданин и неговата / нейната бъдеща държава.
Какво ще стане, ако вложим повече въображение, емоции и истории в теста? Ами ако включим храна, изкуство и социални обичаи? По-разумно ли е да дадете на хората учебник с факти, които да запомнят, или да им дадете нещо, на което да се радват, да се гордеят и да бъдат подготвени в случай на културни сътресения в ежедневието им?
# 2. 3
Спомняте ли си времето, когато сте виждали хора, които се целуват (или имат интимен телесен контакт) по телевизията, когато сте били малки? Как реагираха родителите ти? За голяма част от китайските родители „промяната на канала“ или „разсейването на децата им“ е непосредствената реакция, тъй като смятат, че е неподходящо за тях да гледат. Всъщност какво се крие зад тази реакция невъзможността за комуникация. Изразяването на любов директно вече е трудно за възрастните, говоренето за това на дете звучи още по-неудобно. Така че най-добрият начин може да бъде просто да го избегнете напълно. И двамата ми родители са много либерални, но никога не сме провеждали открит разговор по този въпрос. (А сексът е обект на табу). В днешно време много по-млади родители са възприели нови начини да общуват открито с децата си по този въпрос.m, така че целуването да стане нещо естествено, вместо загадъчно за децата им.
# 24
„Spring Festival Travel Rush“ е период на пътуване в Китай с изключително голямо натоварване на трафика по времето на китайската Нова година, известен още като „най-голямата миграция на човечеството“. （Тази година между 1 февруари - 12 март ） Не е рядко да видите онлайн система за билети да се срине поради голямо количество хора, които грабват билети за влак едновременно, защото ако сте бавни, може да не успеете да получите билет или да се наложи да стоите докрай влака, но знаете, че цялото ви семейство ви чака да вечеряте и имате цялата мотивация да спечелите тази битка.
# 25
Има китайски израз „因祸得福“ ， (прикрито благословение), който се отнася до ситуации, първоначално признати за „отрицателни“, впоследствие се оказват „положителни“. (В този комикс падането е довело до романтична среща.) Има много китайски изрази като този, които показват възможността за трансформация от текущото състояние в неговата противоположност. Например 乐极生悲, „екстремната радост поражда скръб“ и 居安思危 ， „да бъдем подготвени за опасност по време на мир“. Те разпознават връзките между противоположностите и вечната сила на промяната. Повечето китайци са запознати с тези изрази, които постоянно им напомнят за контекст, който е по-голям от времето, в което живеят.
Като взех за пример личния си опит, провалих кандидатстудентски изпит, който първоначално беше разочароващо събитие, но също така ме подтикна да търся други решения, затова отидох да уча в чужбина, което се оказа невероятно преживяване, но след това, животът в чужбина ме държеше далеч от семейството ми и преместването от място на място създаваше връзки на разстояние, които не работеха, което се връща към негативната страна, но отново това разстояние ми позволява да оценя повече за семейството и културата си след това ... Цикълът продължава и продължава, и играта на двете страни, които се сменят помежду си, никога няма да свърши. Може би затова традиционният китайски начин на съществуване изглежда „мек“ - не защото хората нямат силни емоции, а защото постоянно търсят баланса между противоположностите, като са от едната страна, докато мислят за другата.
# 26
Еволюцията на една дума може да отразява еволюцията на обществото. Думата „останала жена“ （剩 女） се използва в Китай, за да опише жени, които са самотни, но които вече са преминали „най-добрата възраст“ за сключване на брак. Няма точно определение на думата, но тези жени често споделят общи характеристики като „над 27 години“, „добре образовани“ и „живеят в големите градове“. Думата се възприемаше главно като отрицателна, когато беше създадена, но конотацията се развиваше оттогава.
През последните години хората започват да свързват „останалите жени“ с положителни образи, като „независими“, „умни“ и „щастливи“. Жените започват да се шегуват, че са „останали“, а някои дори се гордеят с това. Докато натискът да се женят за жени все още съществува като цяло в китайското общество, все повече жени (особено в големите градове) започват да избират начина си на живот по собствена воля.
# 27
Китайската кухня често се свързва с думи като „богат“ и „разнообразен“. Въпреки целия си блясък и величие, всички знаем, че в съзнанието на много хора има и тъмен ъгъл от лигави, зловещи неща, свързани с мозъци, насекоми и очни ябълки. През 2011 г. CNN избра 10-те най-отвратителни храни в света. На върха на този печеливш списък е китайското „вековно яйце“ (皮蛋), което мнозина китайци намират за вкусно, включително и аз (искам да кажа, кой не би искал хапване с кайма от свинско месо и вековни яйца ?!). Коментарите на репортерите на CNN предизвикаха сериозен гняв от китайската аудитория, като голяма китайска хранителна компания поиска CNN да се извини.
Все още помня първия път, когато видях вековни яйца на маса за вечеря. Веднага забелязах миризмата и необичайния черен цвят, но като дете бях по-авантюристичен и отворен за вкусове, особено когато родителите ми ме оставяха да опитам, знаех, че трябва да е нещо „безопасно“ и „нормално“ за ядене. Сигурен съм, че ако родителите ми бяха правили насекоми вместо ориз при всяко хранене, днес с удоволствие бих поглъщал купа парени гъсеници с пържени скорпиони. В крайна сметка културата е това произволно нещо, което приемаме от другите. Наистина ли трябва да се съгласим какво е вкусно или отвратително?
# 28
През 1982 г. „Политиката за едно дете” беше официално приложена като една от основните национални политики на Китай. Никой не е очаквал, че едва след 30 години тази политика е станала история с бързо застаряващото население. Двойките сега се насърчават да имат второ дете, не само заради семейното планиране, но и заради бъдещето на нацията. По ирония на съдбата краят на „Политиката за едно дете“ не доведе до незабавен прираст на населението. Много мои приятели, които живеят в големите градове, се притесняват, че не могат да си позволят второ дете или не разполагат с достатъчно време и енергия, за да се грижат за децата си поради високия социален натиск. Нещо повече, представата на жените за раждане на деца също се е развила с получаването на висше образование. Мнозина избират да имат деца по-късно в живота си, а някои изобщо нямат деца. Може би бихме могли да се вдъхновим, като разгледаме подобни случаи в миналото, като Швеция през 30-те и 40-те години, когато раждаемостта е била най-ниската точка. След предложението на шведските икономисти Алва и Гунар Мирдал бяха приложени социални реформи и политики в подкрепа на семействата, включително по-добро здравеопазване на майките и децата, безплатни доставки, обезщетения за майчинство и жилища и общи детски надбавки. Той се фокусира върху подобряване на качеството на живот и в резултат на това раждаемостта започва да се увеличава.
# 29
Майка ми страдаше от следродилна депресия, след като се родих, но никой не знаеше по това време, тя също не го знаеше. 'Вероятно е просто странно лошо настроение', помисли си тя.
Думата „депресия“ остава неясна за много хора, въпреки че има около 30 милиона пациенти в Китай, според скорошен доклад на СЗО. Липсата на знания води до два типа нагласи на обществеността: единият третира депресията като страшно психично заболяване, докато другият смята, че това е просто преувеличено лошо настроение.
През последните години, с повече хора, които споделят личните си истории за борба с депресията, особено известни личности, хората започват да разбират по-добре депресията и все повече пациенти биха отишли при лекари за правилно лечение, но това все още не е мнозинството и повечето от тях не се чувстват комфортно говорейки за това открито.
# 30
Помощници и подписвани съперници, азиатските актьори все още остават в поддържащи роли в западни филми и телевизионни сериали (особено в холивудските филми). Въпреки че през последните години се наблюдава все по-голяма поява на азиатски лица, причините за това вероятно са по-скоро умилостивяване на критиците и печалба, отколкото разказване на различни истории. Ако поставите известен китайски актьор / актриса във филм, касата вероятно ще се разшири. Самите герои обаче остават до голяма степен стереотипни, маловажни или без значение за сюжетните линии. (Или те могат да играят важни азиатски злодеи!) Кастингът на азиатски актьори не решава проблема с представянето. Преплитането им в историите по смислен начин вероятно е по-добро начало.
# 31
По време на китайската Нова година децата традиционно получават червени пликове (红包), които съдържат пари, които ги държат далеч от злите духове и им носят късмет. В днешно време също е много популярно изпращането на пари (често в дигитални форми чрез Wechat) между приятели и колеги.
В сравнение с даването на подаръци, даването на пари е по-скоро директно и по-малко въображаемо. Но когато виждам как хората ходят в един и същи магазин и се мъчат да си купят нещо оригинално за Коледа всяка година, започвам да се чудя дали съществува по-добър начин. Какво мислиш?
# 32
Вдъхновен от истинска история на некитайски приятел, който ме попита защо китайците казват, че китайският му е добър, въпреки че очевидно не е така. „Това ли е, защото те мислят, че съм чужденец, така че изобщо не мога да говоря китайски? Не е ли снизходително? ' Първата ми мисъл, въпреки че не мога да представлявам другите, би била тази, защото тези хора искат да го насърчават. Думата „добър“ в този контекст не означава непременно нивото на езика, както при изпитите, а усилието да се говори на друг език. Когато пристигнах за първи път в САЩ, английският ми дори не беше наполовина толкова добър, колкото е сега, но хората все още биха казали, че английският ми е „наистина добър“. Приех го като мил жест.
# 33
Чувал съм в скандинавската култура, че контрастът между напитките „преди“ и „след“ е още по-драматичен, защото емоциите са запазени и поддържането на дистанция е важно. Вярно ли е?
# 3. 4
Изглежда, че има много „фалшиви футболни фенове“, които обикновено не гледат футбол, но които изведнъж стават ентусиазирани по време на Световното първенство. „Не ме интересуват клубовете, но когато е между държави, ми е приятно“, каза ми един от тях. Тези хора гледат Световното първенство не защото обичат особено футбола, а по-скоро атмосферата, духа на отбор / играч и чувството, че са ангажирани в световно събитие с други страни. Нещо повече, излизането с приятели в бар и развеселяването заедно с непознати е просто забавление.
# 35
В китайското готвене е много често да се използва уок за пържене на различни съставки, което създава много дим. В Китай в повечето апартаменти са инсталирани мощни абсорбатори за отвеждане на дим. Повечето западни кухни обаче са оборудвани с чувствителна аларма за дим, която се активира от китайския уок лесно. Не е рядко да чуете хазяи да се оплакват от петна от петрол или да видите китайски студенти да прикриват детектора за дим с ленти по време на готвене (може да е опасно, не препоръчваме). Това е малко неудобно, това е вярно, но храната е вкусна, това също е вярно!
# 36
Никога не съм чувал или казвал „извинявам се“ толкова много пъти през живота си, колкото през годините, прекарани в Обединеното кралство.
Според проучване през 2016 г. средностатистическите британци казват „съжалявам“ около осем пъти на ден - и че всеки осми човек се извинява до 20 пъти на ден. И все пак думата не винаги означава да се разкаяш, както в смисъла, в който съм запознат. Може да има няколко значения в зависимост от контекста. Например, това може да е начин да покажете съпричастност и да изградите доверие, или в други ситуации, за да запазите дистанция и да защитите поверителността. „Нашето прекомерно, често неподходящо и понякога откровено заблуждаващо използване на тази дума я обезценява и прави нещата много объркващи и трудни за чужденци, които не са свикнали с нашите начини“, казва Кейт Фокс, социален антрополог, който е написал няколко книги, които разкриват неписаните правила и поведения, които определят английската национална идентичност и характер. Проверете ги, ако сте любопитни
# 37
Даването на име на дете е важно събитие за повечето китайски родители, въпреки че опитът да се впишат тонове смисъл в един или два знака не е лесна работа, особено когато имате резервоар от хиляди знаци, от които да избирате. Обикновено искате да изберете нещо красиво, обещаващо и уникално, като същевременно избягвате небрежните хомофони, които ще превърнат името на детето ви в шега. Освен това, в зависимост от семейството, понякога имате и супер ангажирани баби и дядовци, които се радват да предлагат своите мнения и предложения, които могат да донесат много плодове или друг път войни. Можете също така да изберете да улесните живота си и да изберете нещо просто и нископрофилно. В крайна сметка всяко име има своя история.
Каква е историята на вашето име?
# 38
Смесването на английски и китайски при говорене предизвиква смесени реакции в китайското общество. Някои хора смятат, че това е чиста демонстрация от хора, които са били в чужбина, други смятат, че това е неизбежно в международната фирмена култура, където има понятия, трудни за превод. Има и експерти, които се притесняват за бъдещето на китайския език.
Лично аз не „имам нищо против формата на езика, който използвам, стига да улеснява комуникацията в този контекст: бих говорил английски с китайски човек, ако има други англоговорящи хора в разговор, но не бих“ Не използвайте английски думи, когато говорите с родителите ми, защото това ще ги обърка. Когато се срещнах с моята приятелка от Хонконг миналия път, говорехме смесица от мандарин и английски, защото тя все още практикува мандарина, а аз не говорех кантонски.
# 39
През тези дни в Берлин често се озовавах по погрешка да вървя по велоалеята, която често се комбинира с пътеката за пешеходци. Разделянето е ясно маркирано с боя, но бях толкова свикнал с физически разделените платна в Пекин, където можех да затворя очи и да ходя безопасно (това не е вярно, защото има велосипеди и мотоциклети, които нарушават правилата). В Ню Йорк е обичайно да виждате велоалеята да лежи между лента за паркиране и лента за движение или да се споделя с превозни средства. В Париж има смесица от всички типове платна (дори велосипедни алеи с контрапоток, където трябва да се противопоставяте на движението!) И правилата не са очевидни за първите, които дойдат. Все още не съм достатъчно смел, за да разгледам града с мотора си.
# 40
Всеки път, когато приятел се ожени, той / тя ще ми покаже албума си от снимки преди сватбата, където двойката позира романтично в различни настройки, облечена в сватбени костюми в западен или китайски стил. Сватбените снимки са представени за първи път от Запад в Китай през периода на Република Китай, но предсватбената фотоиндустрия е сравнително нова, набира популярност от 90-те години. Снимките могат да се правят в студио с променящ се фон. Или, ако желаят да платят повече, двойката може да пътува с професионален фотограф до други части на света за снимките (Европа е най-популярната дестинация). След заснемането има ретуш във фотошоп, който прави всичко „перфектно“, до такава степен, че често изглежда малко фалшиво. Процесът може да отнеме един ден или дори седмици, изисквайки много енергия, особено, че трябва да се усмихвате нон-стоп !!